"100 начина да мотивираш другите" е книга, съставена в 100 отделни части, като във всяка част е изложен един напълно възможен начин да мотивираш другите. Умението да се мотивират околните е важно умение на всеки лидер и/или мениджър и е предпоставка за успех в работата, кариерата или бизнеса. Ето защо, съвсем не е без значение как точно мотивираме околните (подчинени, колеги, дори шефове) и "100 начина да мотивираш другите" идва на помощ със 100 идеи за по-убедителна мотивация.

Ето какво казват авторите на "100 начина да мотивираш другите", Скот Ричардсън и Стив Чандлър: 

"Не вярвайте на всичко, което прочетете в тази книга.

Независимо, че съдържанието на 100-те отделни части е получено направо от реалния опит в обучаването и консултирането на хора, няма да спечелите нищо, докато се питате дали вярвате на всяка от тях. Не вярата е пътят към успеха тук, а практиката.

Просто изберете няколко от тези 100 опитани и доказани начина да мотивираш другите и ги използвайте. Пробвайте. Вижте какво ще се получи. Разгледайте резултатите. Това е, което ще ви даде каквото наистина искате: мотивирани хора."

Докато много други книги по мениджмънт са относително по-сложни и обстоятелствени, нещата със "100 начина да мотивираш другите" не стоят така - напротив! 100 начина за мотивация, 100 отделни части на книгата, всяка от тях ясна и конкретна, с незабавно приложение. Можете да се опитате да четете по един съвет на ден, след което да го приложите. Ако има съвети, които не се вписват във вашата среда или контекст - няма страшно - изоставете го. Все пак, измежду цели сто съвета, със сигурност ще откриете много, които ще ви бъдат от полза.

За кого е предназначена "100 начина да мотивираш другите"

Тази книга е подходяща за управителите на фирми и мениджъри на отдели, които ръководят хора. Всички тези мениджъри без съмнение ще научат много за умението да мотивираш с помощта на книгата.

"100 начина да мотивираш другите" ще бъде полезна и на собствениците на малки, средни и големи фирми, без значение дали те пряко управляват своите фирми или по-скоро наблюдават управлението им, което са възложили на наемни мениджъри.

Книгата ще е от сериозна полза на всеки, който иска да развие своята компетентност да мотивира и ръководи хора и групи от хора.

Време за прочит

8-16 часа, в зависимост от скоростта на четене.

За авторите

Скот Ричардсън и Стив Чандлър са консултанти и специалисти в обучаването на ръководители да станат по-добри мотиватори. Книгата им "100 начина да мотивираш другите" се превръща в популярен инструмент за управление в ръцете на много мениджъри по света.

Представяне от издателите

Ето как издателство "Изток-Запад" представя своята книга "100 начина да мотивираш другите":

Повечето хора, с които се срещаме, правят неща, които не се получават, защото се опитват да мотивират другите като стоварват върху тях своите притеснения. Родителите правят това постоянно. Същото правят и мениджърите и ръководителите на работното място. Те се тревожат от лошото представяне на техните хора и затова прехвърлят тази тревога върху тях. Днес изнервени и притеснени хора да търсиш!

Прехвърлянето на вашето притеснение върху някого мотивира този човек, но само да избяга по-далеч от вас – колкото се може по-бързо. То изобщо не мотивира хората да правят онова, което вие искате от тях. И изобщо не им помага да дадат най-доброто от себе си.

Нека тази книга ви донесе толкова удоволствие, колкото ни достави писането и. Надяваме се като нас да откриете, че ръководенето на хора може да бъде забавно, разделено на 100 части.

Два от 100-те начина за мотивиране на другите

Следват два откъса от книгата, и по-точно първите два начина да мотивираш околните:

1. Да знаеш откъде тръгва мотивацията

"Да ръководиш е изкуството да направиш така, че някой друг да свърши нещо, което ти искаш да бъде свършено, защото той е поискал да го направи." - Дуайт Айзънхауър.

Имаше един мениджър на име Том, който по­д­ра­ни на наш семинар за ръководството. Той се беше издокарал с маслинено зелено поло и бели памучни панталони с басти, готов да прекара целия ден в игра на голф. Въпросният Том се появи на вратата и каза:

- Вижте, тъй като вашият семинар не е задължителен, не смятам да го посещавам.

- Няма проблеми, но съм изненадан, че идвате толкова рано само за да ни го кажете. Сигурно има нещо, което искате да знаете.

- Ами всъщност има - призна той. - Всичко, което искам да знам, е как да накарам моите хора от екипа по продажбите да работят по-добре. Как да ги ръководя?

- Това ли е всичко, което ви интересува?

- Да, това е - заяви той.

- В такъв случай можем да ви спестим доста време и ви обещаваме, че няма да закъснеете за играта на голф.

Мениджърът Том се наклони напред, като чакаше да чуе някаква мъдрост за по-доброто управление на неговите хора.

И ние му казахме:

- Не можете.

- Какво не мога?

- Не е възможно да управлявате никого. Така че можете да си тръгнете и да отидете на голф.

- Какво говорите? - попита той. - Аз мислех, че вие водите семинари за това как могат да бъдат мотивирани другите. Какво имате предвид като казвате, че не е възможно?

- Ние наистина водим семинари на тази тема. Но едно от първите неща, на които учим мениджърите е, че те не могат директно да контролират своите хора. Мотивацията винаги трябва да я чувства вашия работник, е не вие.

- В такъв случай какво всъщност преподавате?

- Ние ви учим как да направите така, че хората сами да мотивират себе си. Това е ключът към решението. Вие ще го постигнете, като управлявате споразуменията, а не хората. И тази сутрин ще обсъждаме точно това.

Мениджърът пусна ключовете за колата в джоба си и седна на едно от първите места, където остана до края на семинара.

2.Учете на самодисциплина

"Дисциплината е да помниш какво искаш." - Дейвид Камбъл, основател на „Сакс Фифт Авеню“.

Митът, в който почти всеки вярва, е, че ние „имаме“ самодисциплина, че тя е нещо заложено в нас, като генетичен дар, и или го имаме, или го нямаме.

Истината е че ние „нямаме“ самодисциплина, а използваме самодисциплината.

Ето ви друг начин да го разберете: самодисциплината е като езика. Всяко дете научава език. (И реално всички деца научават някакъв език.) Всеки 90-годишен човек също може да научи език. Ако вие сте на 9 или на 90 и да кажем сте се загубили в дъждовен ден в Хуарес, използването на малко испански ще ви свърши работа, за да намерите топло и безопасно място.

В този случай испанският прилича на самодисциплината по това, че я използвате, за да свършите нещо. Вие не сте се родили с нея. Но можете да я използвате. Всъщност можете да я използвате много или малко, колкото сами пожелаете.

Но колкото повече се използва, толкова повече неща могат да се направят.

Ако сте американец, който трябва да прекара няколко години в Хуарес и да работи, за да живее там, колкото повече испански използвате, толкова по-добре ще бъде за вас. А дори и никога преди да не сте говорили испански, пак можете да го използвате. Взимате вашия джобен английско-испански фразеологичен речник и започвате. Вие можете да питате за посоката или да помолите за помощ на­право като четете от речника! Не ви е нужно да сте родени с някакви специални умения.

Същите неща важат и за самодисциплината, и то по точно същия начин. Въпреки това много хора още не го вярват. Повечето смятат, че или имат, или нямат самодисциплина. Те са убедени, че самодисциплината е черта от характера или присъщо на личността им качество.

Това е голяма грешка. Грешка, която може да провали целия ви живот.

Добрата новина е, че никога не е твърде късно тя да бъде поправена и във вас, и в други хора. Никога не е прекалено късно да разберете каква е истината.

Само чуйте колко погрешно се възприемат нещата:

- Той щеше да бъде моят най-добър продавач, ако имаше поне малко самодисциплина - каза на­скоро ръководителят на една компания. - Но нямаше никаква.

Това е погрешно. Той има точно толкова самодисциплина, колкото и всеки друг, но просто не е избрал да я използва. Точно както имаме толкова испански думи от речника, с които да се упражняваме, колкото и всеки друг.

Вярно е че колкото по-често прибягвам до помощта на моя джобен речник и използвам думите в него, толкова по-лесно става да говоря испански. Ако използвам достатъчно често книгата и упражнявам достатъчно думи и фрази, става толкова лесно да говоря испански, че той изглежда като част от моята природа, нещо, което „имам“ вътре в мен. Точно както за Тайгър Удс е естествено да има външния вид на играч на голф.

Същото нещо е самодисциплината.

Ако човекът, който ръководите, успее да разбере, че самодисциплината е нещо, което се използва, а не нещо, което се има, тогава този човек може да я приложи, за да реализира практически всяка задача, която си е поставил. Хората ви могат да я използват винаги, щом пожелаят, или да я зарежат, когато поискат.

Вместо да направят това, те се притесняват. Притесняват се дали имат необходимите качества, нужни за нея. Дали тя е „в“ тях. Дали техните родители и възпитатели са я вложили в тях. (Някои смятат, че самодисциплината се изгражда с опита; други - че се предава генетично. Не е вярно нито едно от двете. Изобщо никой никъде не я е поставял. Тя е просто инструмент, който всеки може да използва. Също като един чук или един речник.)

Ръководителите, които са наясно с това, успяват да извлекат повече от своите хора, защото знаят, че всеки един от тях вече има всичко, което му е нужно, за да изпълни успешно задачите си. Те просто не приемат извиненията, оправданията и тъжния фатализъм, които повечето зле представили се работници пробутват на своите началници. Такива неща просто не се приемат.