Андре Агаси е един от най-талантливите тенисисти на всички времена. В прекрасно написаната и завладяваща история на живота си, Агаси споделя своите изпитания и моментите, в които трудно е намирал баланс между самоунищожението и съвършенството. Андре Агаси е бунтар, а бунтът му го превръща в символ на няколко поколения.

Никой досега не е описвал с такава точност невидимата страна на тениса и публичната страна на славата.

"С тази книга се опитах да подредя историята си. Писах за хората, които са оказали голямо влияние в моя живот. А по отношение на себе си бях откровен до краен предел. Мисля, че мнозина ще имат какво да научат от моята история." - Андре Агаси“Открито” - също като стила на игра на Агаси – създава нов стандарт за елегантност, стил, сила на внушението и въздействие на разказа.  

Животът е тенис мач между пълни противоположности, казва Андре Агаси в своята история. А тя е пореден мач за него. Шансовете му за победа в него са почти нулеви. Ние срещу Агаси. Играта е една, няма значение как се казва.

Всеки ден играем такъв мач: ние срещу някой друг. Подготвени сме дори какво ще чуем: по някой изповядан грях (взимал е наркотици), душевни терзания, мимикрия (носил е перука), скандал (от недотам любезни думи към своите съперници), драма (нелепия брак с Брук Шийлдс), светска суматоха (били са приятели с Барбара Стрейзанд).

Трудното детство, самотата, цената на успеха, натрапения път към този успех са почти клишета в историята на всяка успяла личност. Както и колко много научава такъв човек за загубата, каква болка понася. Успехът сам по себе си не спасява, нито носи утеха. Къде остава целият звезден блясък, всичките овации, показаното уважение, възхвалите, когато след своя последен истински мач в кариерата си, Агаси трябва да  легне на паркинга, подпрял глава на сака си, защото преумореното му и съсипано тяло е рухнало след един зверски двубой на корта?

“Историята на Агаси не е история за пътя към успеха, нито за живота сред звездите. Това са съпътстващи и дори второстепенни елементи. Историята на Агаси е за извоюването на право на избор, дори когато изборът означава да играе играта, която ненавижда, която го е ограбила, осъдила го е да живее като на самотен остров. Историята е за придаване на смисъл на постиженията, на придаване на стойност различна от рекордите или броя на победите. Историята на Агаси е за победата над загубата.” –  O, The Oprah Magazine

Като всеки истински шампион и Агаси осъзнава това, че една битка е предварително загубена, изобщо не е основателна причина да не я водиш. И заживява с това познание. Често дори побеждава в предварително загубените битки. Историята му е и за пътя към правото да е самият себе си и да бъде обичан какъвто е – гологлав и с личност, която е сам е търсил и изградил. Достатъчно честен е да говори не само за своите смешни, нелепи или страшни решения: от индианската грива, която носи и лъжата за амфетамините, до отношението си към своите съперници. Не е задължително да харесва като хора съперниците си, които уважава като тенисисти.

Това е и разказ за приятелството, лоялността, обичта, почтеността. За истински близките му по кръв или по силата на избора хора.

Историята на Агаси няма нищо общо с американската мечта. В нея много дълго няма дори мечти. Има набелязани успехи, търсени победи. Но дълго няма мечти. Защото за да мечтае човек, първо трябва да знае кой е, само онези които са “някой” в най-добрия и най-обикновен смисъл на думата, могат да мечтаят. Мечтата е своя, тя произлиза и принадлежи на онзи, който вече е личност. В противен случай човек трупа успехи, които пропадат в празнотата на живота му, а самият той се лута (и прибягва до амфетамини или до брак с неподходящия човек).

Историята на Агаси е история на отплатата, на възмездието, станало възможно след като човек е открил своя път, извоювал си е правото на избор, научил е за загубата и начините, по които да надмогне нея и причиненото от нея страдание. Тя е разказана с езика на тениса, но в нея се разказва за много други неща, които са далече от тениса. Които всички ние споделяме.

Разказва се и за тениса – играта, която Агаси ненавижда, но и която дълго е негов единствен дом. Историята на Агаси е мач на пълни противоположности, в която той побеждава, но ние читателите му, независимо дали, какво и колко знаем за тениса, не оставаме победени.

Видео обръщение от Андре Агаси към читателите

Какви са ползите от прочита на "Открито"

"Открито" от Андре Агаси не е книга само и единствено за тениса. В нея се говори за тенис, разбира се, тъй като Андре Агаси е тенис-звезда, но между редовете ще откриете една истинска история за пътя към успеха.

Разгледайте част от "Открито"

Кликнете тук, за да разгледате началото на автобиографията на Андре Агаси - "Открито" (стр. 1-46) и за да получите допълнителна представа за съдържанието и стила, в който е написана книгата. Няма как да не забележите колко увлекателна е, само от този кратък откъс от няколко страници!

За кого е предназначена "Открито"

"Открито" е за всички, които търсят успеха и искат да се уверят от "първа ръка" какво означава той, както и какво изисква.

Време за прочит

10-20 часа, в зависимост от скоростта на четене.

За автора

Андре Агаси играе като професионален тенисист от 1986 година до 2006. Изкачва се често до номер едно в ранглистата и печели осем турнира от Големия шлем на сингъл. Заема седмо място във вечната ранглиста. Агаси е единственият тенисист, който е спечелил както златен олимпийски медал, така и четирите турнира от Големия шлем, което е своеобразен “Златен” шлем в цялостната му кариера. Той е и тенисистът, записал най-добрите, постигнати от американец, резултати в купа “Дейвис”.

Основател е на фондация “Андре Агаси” и е спечелил повече от 85 милиона долара за спортна академия “Андре Агаси”, призната за училище, в което децата получават и обичайното за държавните училища образование от предучилищна възраст до последния гимназиален клас. Спортната академия “Андре Агаси” се намира в Лас Вегас, родния град на Агаси.

Андре живее в Лас Вегас заедно със съпругата си Щефани Граф и техните две деца.

Отзиви за книгата

“Агаси е изключителна личност, а досегът до една изключителна личност никога не води до загуба, не смазва, не демонстрира величие. Историята й винаги създава усещането за споделен живот, изпълва с вдъхновение, със сила да се преодолеят загубите, обръща посоката на разказа и ни изпълва с желание и ние да разкажем така достойно и смислено живота си след време най-малкото пред нас самите.” - The New York Times

“Открито” е проникновен и много вещо написан разказ, който притежава ритъма и сюжета на добрия роман… Сурова енергия и емоция, които обрисуват истинския Агаси." - Newsday Top 10 Books.
 
“Какво облекчение, че няма и следа от триумфално изреждане на победи в книгата на Агаси, която е една от най-страстните изповеди срещу света на спорта, написана от спортист, със статут на суперзвезда.” - The New York Times 100 Notable Books of 2009.

“Автобиографията на Андре Агаси е всепоглъщаща, също като играта му… Агаси е разказал историята си толкова силно и искрено, че на моменти дъхът ни секва. Това е една от най-добрите написани лични истории изобщо, пример за добре написана автобиография.” - Шон Гергъри, Time.

“Не само прекрасна книга, но и истински разказ за съзряването, за изграждането на личността, изпълнен с мрачен хумор, но и с терзание и искреност. Разказът му потвърждава онова, което феновете са предусещали от самото начало, че целият маскарад… не е бил продиктуван от жажда за внимание, а от е следствие от битката му да спаси своята същност от спорта, който е заплашвал да го разруши.” - Сам Таненхаус, The New York Times Book Review.

“С учудване и с удоволствие човек установява, че Андре Агаси … е написал честна, пълнокръвна и прозорлива автобиография… Част от тази история се пада на живо поднесен разказ за несъстояло се детство, младост в духа на Дикенс, последвана от хаотична битка за търсенето и изграждането на личността… Макар и нелишен от вълнение, разказът за завръщането на Агаси на върха на тениса, отстъпва по внушение на онзи за неговото истинско оцеляване, емоционалната му устойчивост и чувството за хумор, с което говори за често лошите карти, които му се падат.“ - Майкъл Мюшоу, Washington Post.