„Нека мислим правилно за психологията” е необичайна книга. На пръв поглед тя изглежда „тежко”, авторитетно. Това впечатление се налага от самото заглавие, от специфичния „психологически” език, на който е написана книгата, от критичния преглед на различни теории. Същевременно „Нека мислим правилно за психологията” съдържа ясно послание – как да ползваме психологическата информация. И това послание, само по себе си, завладява и подбужда към желание да прочетеш още и още от книгата.

Защо се получава този ефект? Защото разбираме, че съвсем не е без значение как приемаме и как използваме тезите и обясненията на психологически въпроси, свързани с нашето и чуждото поведение. Например, ако гледаме телевизионно предаване, или четем книга, която сме си купили току що от книжарницата на тема по психология, добре е да имаме „правилната” култура на възприемане на информацията. Стига да искаме да се възползваме от видяното и прочетеното.

Авторът на „Нека мислим правилно за психологията” – Кийт Станович – е известен учен-изследовател не само в Канада, където живее и работи, но и в научните среда по психология. Тази книга има вече 9 преработени и допълнени издания. В Предговора Кийт Станович обяснява мотивите си да пише по темата как да мислим правилно за психологията, а именно: неточно поднасяне на психологическа информация в медиите, непрофесионално показване на същността на психологията и човешкото поведение, подвеждане, формиране на погрешни представи и др.

Основните въпроси, които се разглеждат в „Нека мислим правилно за психологията” са няколко:

• Защо психологията е наука, а не просто „здрав разум”;
• Как могат да се фалшифицират теориите по психология;Какво е „надеждност” и „валидност”, защо понятията в психологията са важни;
• Кога психологията може да се превърне от наука в псевдонаука;
• Как се появяват възможности за манипулация и грешно разбиране на психологията;
• Какво е мястото на психологията сред другите науки.

Прочитът на книгата „Нека мислим правилно за психологията” носи удоволствие от точността, конкретността, яснотата, с която се излага проблемът да мислим правилно за психологията.

Какви са ползите от „Нека мислим правилно за психологията”

Бихме могли да изброим различни ползи от прочита и запознаването с „Нека мислим правилно за психологията”. Всички те обаче могат да бъдат обединени в едно.

Ползата от „Нека мислим правилно за психологията” е, че читателят полага основите на едно важно умение, което може да прилага винаги, когато му се налага да потребява психологическа информация. Това умение е „критично мислене” да се разберат психологическите страни на събитията в света, в който живеем.

Важни особености на "Нека мислим правилно за психологията"

„Нека мислим правилно за психологията” е монографична книга за това как следва да разбираме психологията и как да формиране критичен поглед към психологическото познание. Нейният обем е 349 страници.

Въпреки сериозността на темата, авторът използва лесен за разбиране език. Може бе не случайно, тъй като неговата цел е това, което пише, да достигне до всеки човек, който се среща с психологията – в университета, в популярните книги по психология, в телевизионните и радиопредавания на подобни теми.

„Нека мислим правилно за психологията” съдържа много дефиниции на понятия, критичен преглед на различни теории, доказателства и контрааргументи на тезите на автора.

В края на книгата има много богат набор от литературни източници и подробен показалец

За кого е предназначена „Нека мислим правилно за психологията”

Ще използваме думите на автора на „Нека мислим правилно за психологията”, който казва, че книгата е предназначена не само за изследователи по психология, но за широк кръг от потребители на психологическа информация – от студените, които изучават психология, до общия читател, който се среща с психологията в масмедиите и често пъти не знае как да подходи към съветите и тезите.

Време за прочит

12-24 часа в зависимост от скоростта на четене и опита в четенето на подобна литература.

За автора

Кийт Станович е много известен учен-изследовател по когнитивна психология. Работи в департамента по „Развитие на човека и приложна психология” в университета в Торонто (Канада).

Кийт Станович е автор на няколко книги и множество статии. Има награди от различни асоциации и дружества по психология.

От задната корица

Ето как издателство „Изток-Запад представя „Нека мислим правилно за психологията” на задната корица на книгата:

Ако спрете сто души на улицата и ги помолите да назоват един психолог, „медийните психолози” със сигурност ще бъдат споменати. Без съмнение обаче победителят ще е Зигмунд Фройд. Значението на Фройд за съвременната психология ще е Зигмунд Фройд. Значението на Фройд за съвременната психология е силно преувеличена, но ситуацията се влошава още повече от факта, че изследователските му методи са напълно непредставителни за начина, по който съвременните психолози провеждат изследванията си. Всъщност изучаването на методите на Фройд създава силно подвеждаща представа за психологическите изследвания.

Съществува познание, неизвестно за повечето хора. То засяга човешкото поведение и съзнание в различните им форми. Може да се използва за обяснение, прогнозиране и контролиране на човешките действия. Хората, които нямат достъп до това познание, го използват, за да разбират другите човешки същества. Те имат по-пълна и по-точна концепция за онова, което определя поведението и мислите на другите, отколкото тези без него.

Изненадващо наистина: това неизвестно познание е от дисциплината психология.

Какво бих могъл да имам предвид, когато казвам, че дисциплината психология е неизвестна? Естествено е да си мислите, че това твърдение не би трябвало да се приема буквално. Книжарниците имат огромни отдели със заглавия, имащи отношение към психологията. Телевизионните и радио токшоута редовно засягат психологически теми. Статии в списания  цитират хора, наречени психолози, които говорят по различни въпроси. Въпреки това има един много важен смисъл, в който областта психология е неизвестна.

Целта на книгата е да представи кратко въведение в уменията за критично мислене, които да помогнат на аудиторията по-добре да разбира предметната материя на психологията и да оценява по достойнство съветите, давани от „медийните психолози”.

Съдържание на "Нека мислим правилно за психологията"

Съдържанието на „Нека мислим правилно за психологията” е следното:

Предговор

Какво е ново в деветото издание?

Признателност

1. Психологията е жива и здрава (и се справя добре сред науките)

Проблемът Фройд
Разнообразието на съвременната психология
Последиците от разнообразието
Единство в науката
Е, какво тогава е „наука”?
Системата емпиризъм

Публично верифицирано познание: повторение и верифициране от колеги

Емпирично разрешение на проблеми: търсене на проверяеми теории от учените
Психологията и народната мъдрост
Проблемът „здравият разум”

Психологията като млада наука
Обобщение

2. Фалшифицируемост: как да парирате малките зелени човечета в главата

Теориите и критерият фалшифицируемост
Теорията за ритмите на почукванията
За Фройд и фалшифицируемостта
Малките зелени човечета

Не всички потвърждения са равни

Фалшифицируемостта и народната мъдрост

Свободата да признаеш грешката

Мислите са евтини
Грешките в науката: доближаване до истината
Обобщение

3. Операционализъм и есенциализъм: „Ама докторе какво всъщност  означава това?”

Защо учените не са есенсиалисти?

Есенсиалистите обичат да спорят за смисъла на думите

Операцоналистите свързват понятията с
Надеждност и валидност
Преки и непреки операционални дефиниции
Научните понятия се развиват
Операционни дефиниции в психологията
Операционализмът като хуманизираща сила
Есенциалистките въпроси и погрешното разбиране на психологията
Операционализмът и формулирането на психологическите въпроси
Обобщение

4. Свидетелски разкази и доказателства от изследвания на случаи: плацебо ефекти и изумителни ранди

Мястото на изследване на случаи
Защо свидетелските разкази са безполезни: плацебо ефекти
Проблемът на живостта
Смазващото влияние на единичния случай
Изумителният Ранди: да бориш отъня с вода
Свидетелски разкази отварят вратата пред псевдонауката
Обобщение

5. Корелация и каузалност: контрол върху раждаемостта чрез метода на тостера

Проблемът за третата променлива: Голдбъргър и пелаграта
Защо доказателството на Дж.Голдбъргър е по-добро?
Проблемът на посоката
Уклон на селекцията
Обобщение

6. Поставяне на нещата под контрол: случаят с умния Ханс

Сноу и холерата
Сравнение, контрол и манипулация

Случайното разпределение заедно с манипулацията дефинират истинският експеримент

Значението на контролните групи

Случаят на умния Ханс – коня-чудо

Умният Ханс през 90-те години на ХХ век

Диференциране на променливите специални условия

Интуитивна психика

Интуитивна психология

Обобщение

7. „Ама това не е истинският живот!” Критика в изкуственост и психологията

Защо естественото не винаги е необходимо?
Объркването със „случайната извадка”
Разграничаването между случайно разпределение и случайна извадка
Ръководени от теория изследвания срещу преки приложения
Приложения на психологическата теория
Проблемът на второкурсника
Проблемите в реалния живот и второкурсникът в перспектива
Обобщение

8. Избягването на синдрома Айнщайн: значението на сливащите се доказателства

Принципът на свързаността
Правило на потребителя: пази се от нарушения на свързаността
Моделът на „големия скок” срещу този на постепенния синтез
Сливащи се доказателства: напредък въпреки недостатъците
Сливащите се доказателства в психологията
Научен консенсус
Методите и принципите на сливащите се доказателства
Движението към по-мощни методи
Съвет против отчаянието
Обобщение

9. Заблуденото търсене на „магическия куршум”: въпросът за множественната причинност

Концепцията на взаимодействието
Изкушението на обяснението с една единствена причина
Обобщение

10. Ахилесовата пета на човешкото познание: вероятностните разсъждения

Статистиката „човекът, който?”
Вероятностните разсъждения и погрешното разбиране на психологията
Психологически изследвания върху вероятностни разсъждения
Недостатъчната употреба на вероятностната информация
Неуспех да се използва информацията за размера на извадката

Грешката на комарджията

Още няколко думи за статистиката и вероятността
Обобщение

11. Ролята на случайността в психологията

Склонността да се обясняват случайни събития
Обясняване на случайностите: илюзорна корелация и илюзия за контрол
Случайността и психологията
Съвпаденията
Лични съвпадения
Приемане на грешката, за да се намали грешката: клинично срещу статистическо прогнозиране
Обобщение

12. Родната Дейнжърфийлд на науките

Проблемът с образа на психологията
Психология и парапсихология
Литературата за самопомощ
Рецептурно знания
Психологията и другите дисциплини
Нашите собствени най-лоши врагове
Не е ли всеки психолог?
Имплицитни теории за поведението
Източникът на съпротива срещу научната психология

Последна дума

Литература

Показалец

В резюме: Защо си струва да се закупи „Нека мислим правилно за психологията”?

Всеки има нужда да разбира себе си и поведението на други хора с помощта на психологията. „Нека мислим правилно за психологията” ще ви помогне да различавате „правилното” от „неправилното” в психологическата информация, с която се срещате.