Храна за душата – такъв e настоящият албум "Любовта ражда слънца". Той представлява двуeзичнo издaниe нa бългapcки и нa aнглийcки eзик и включва седемдесет и две мисли на Учителя Петър Дънов, които представят основни теми от неговото учение. То се базира на трите фундаментални принципа: Любов, Мъдрост, Истина, обуславящи троичността на цялото Битие и проявената вселена. Заедно с останалите два основни принципа: Правда и Добродетел, те създават почитаната от древността фигура на пентаграма – космическия човек. Природата, работата с природните елементи, музиката и паневритмията също са ключови теми в учението на Бялото братство.

В "Любовта ражда слънца" са включени няколко сентенции, които Учителя давал за размишление и медитация, както и някои основни правила за живота: пътепоказатели за еволюционния път на човека – нагоре към светлината и Великата любов, от която сме произлезли. Снимките в албума допълват прозренията, до които можете да достигнете, докато се наслаждавате на подбраните късчета мъдрост.

За кого е предназначен "Любовта ражда слънца"?

"Любовта ражда слънца" е за всички, които искат да се докоснат до учението и принципите за живот на Петър Дънов.

Време за прочит

2-4 часа, в зависимост от скоростта на четене.

За автора

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. През 1872 година Петър Дънов постъпва в основно българско училище в село Хадърча, а след освобождението от османска власт завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година завършва американско методистко училище в Свищов, в което изпада под влияние на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.

През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „Петко Рачов Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека”, „Преглед върху древната и модерна философия”, „Науката и философията”, „Защо и как живеем” и „Основите на просвещението”.

През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил”. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ (1906 г.) и обществото „Всемирно бяло братство“ (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на 20 век. Според някои източници етимологията на името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и според една от интерпретациите може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово. Според други интерпретации на негови последователи, името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството. Самите последователи на Дънов не са единни в тезата за произхода на името. Теологът Светослав Иванов твърди, че: Беинса Дуно е окултно име, отразяващо духовното и творческо взаимодействие между Господ, Учителя-Петър Дънов и учениците Му при съвместна работа върху Словото, музиката и Паневритмията.

На 27 декември 1944 г. напуска физическия свят. Тялото му е погребано в квартал „Изгрев“.

(Източник: Уикипедия)