"Как се раждат добрите идеи" е книга от Стивън Джонсън с подзаглавие "Естествена история на иновациите". Книгата разкрива условията, при които възникват добрите идеи и сполучливите иновации, тъй като само ако познаваме условията за възникване (характерните свойства и модели), можем без разточителни загуби на време и ресурси да се опитаме да създадем подходяща среда, я която иновациите да процъфтяват.

Видео

Разгледайте част от "Как се раждат добрите идеи"

Кликнете тук, за да разгледате началото на "Как се раждат добрите идеи" и за да получите допълнителна представа за съдържанието и стила, в който е написана книгата. Няма как да не забележите колко увлекателна е книгата, само от този кратък откъс от няколко страници!

За кого е предназначена "Как се раждат добрите идеи"

"Как се раждат добрите идеи" е за широк кръг читатели, които проявяват интерес към иновациите. Това включва собственици на фирми и ръководители, които гледат на иновациите като на задължителен елемент от прогреса и развитието на своите организации, както и много други категории хора, за които темата е близка.

Време за прочит

7-14 часа, в зависимост от скоростта на четене.

За автора

Стивън Джонсън е автор на 7 книги, в които се преплитат темите "наука", "технологии", "живот". Той е създател и на три влиятелни уебсайта - един от първите онлайн нюзлетъри FEED (обединено с друг сайт в последствие), форумът Plastic.com (затворил врати през 2011г. малко след десетата си годишнина) и Outside.in.

Стивън Джонсън е редактор в Wired и регулярен автор в издания като The New York Times, The Wall Street Journal, The Financial Times и др. Джонсън е също и в бордовете на редица интернет компании като Meetup.com, Betaworks и Nerve.

Представяне от издателите

Ето как издателство "Изток-Запад" представя своята книга "Как се раждат добрите идеи":

Какво е общото между разнообразието на видове в кораловите рифове, туптенето на сърцето при мухите и слоновете, броя на бензиновите колонки и дължината на електрическите кабели.

Това е книга е за иновативното пространство. Някои обстановки смазват новите хрумвания, други като че ли са като люпилни за идеи. Големите градове и световната мрежа са такива необятни източници на иновации, защото, поради сложни исторически причини, и двете са обстановки, изключително подходящи за създаването, проникването и приемането на добрите идеи. По същия начин „безчет миниатюрни архитекти” в дарвиновия коралов риф създават обстановка, в която биологичните иновации процъфтяват.

Ако искаме да разберем откъде идват добрите идеи, трябва да ги поставим в контекст. Променящата светогледа дарвинова идея се ражда в ума му, но само си помислете за всички пространства и инструменти, които са му трябвали, за да сглоби цялостната картина: кораб, архипелаг, дневник, библиотека, коралов риф. Мисълта ни оформя пространствата, в които живеем и пространствата на свой ред ни връщат услугата.

Тезата на тази книга е, че в необикновено плодовитите обстановки съществуват ред общи свойства и модели, които се проявяват отново и отново. Колкото повече се възползваме от тези общи положения – в личните си работни навици и хобита, в офисната обстановка, в дизайна на нови програмни инструменти – толкова по-добри ще ставаме в  изявяването на изключителните си способности за иновативно мислене.

Добрите идеи може да не искат свобода, но те искат да се свързват, да се сливат, да се прегрупират. Те искат да се преоткриват чрез прекосяването на конвенционалните граници. Искат да се допълват една друга, точно както искат и да се състезават помежду си.

Свикнали сме да  мислим, че добрите идеи са плод на нечий гениален ум, който е стигнал до тях, след като е чел, проучвал и отдал живота си изцяло на работата над тези идеи или след като внезапно е бил ударен по главата от падаща ябълка. Истината е съвсем друга. Добрите идеи не се раждат само от един мозък – те са дело на комбинирането на няколко отделни идеи в една. Това ни обяснява подробно и нагледно Стивън Джонсън в „Как се раждат добрите идеи”.

Думата „идея” идва от гръцки език и означава вид, форма. Тя е философски термин, свързан с мисловен образ, с част от битието.Тя е средство на логичното мислене. Сред философите, развили понятието идея, срещаме имената на Платон, Аристотел, Декарт, Кант и Хегел. Платон смята, че идеята е всичко, което предхожда материята. Кант гледа на нея като на функция на разума, а за Хегел идеята е обективна истина, която е съвпадение на мисъл и реалност, на обект и субект.

Добрата идея пък, твърди днес Стивън Джонсън, е рожба на комбинацията между няколко отделни идеи, няколко отделни мисли на различни хора. Ако искаме да разберем откъде идват добрите идеи, ние трябва да ги поставим в някакъв контекст. Когато човек се вгледа в заобикалящия го свят, в природата, в културата, в иновациите, може лесно да открие, че средата, затворила добрите хрумвания между високи бетонни стени, далеч не е толкова иновативна в дългосрочен план, колкото средата с отворен край. Дори и да не искат пълна свобода, стойностните идеи имат нужда да се комбинират, да се сливат, да се прегрупират. Те искат да се допълват една друга, точно както искат и да се съревновават. Това е и основната теза, която авторът защитава в книгата „Как се раждат добрите идеи”. Джонсън твърди, че ние бихме имали много по-голяма полза, ако обменяме и свързваме идеите си с тези на околните, отколкото ако мислим и действаме самосиндикално. „Как се раждат добрите идеи” обяснява също защо и как някои обстановки смазват новите хрумвания, а други сякаш са като люпилни за идеи. Това е една книга за иновативното пространство и за ползата от сливането на отделните хрумки – сливане в една много добра обща идея!

„Естественото състояние на идеите е поток и разлив, и свързване. Обществото е това, което ги държи оковани.” - Стивън Джонсън