Зареждаме данните... Моля изчакайте...
„Безупречният безпорядък: Cкpитaтa ползa от xaоca” е международен бестселър, преведен на над 23 езика по целия свят. В него става дума за безпорядъка и хаоса като естествено състояние, които ние сме превърнали в нещо лошо като понятия, с помощта на много наши предубеждения. Двамата автори аргументират тезата за отсъствието на ред в най-различни аспекти на живота ни.
Книгата "Безупречният безпорядък: Cкpитaтa ползa от xaоca" е за всички, които искат да се запознаят с една много интересна теза за живота ни, с пряко практическо приложение.
7-14 часа, в зависимост от скоростта на четене.
Ерик Ейбрахамсън е професор по управление към Университета Колумбия, с диплома от New York University и докторска степен. Той се присъединява към Университета Колумбия след преподавателска кариера в New York University. Работи по различни практически бизнес изследвания, автор е на книги, създател на образователни програми. Има практика на консултиране и работа с редица бизнес лоидери и мениджъри в компании.
Ерик Ейбрахамсън преподава по въпроси, свързани с лидерството, организационното поведение, управление на промяната и това как мениджърите да постигат своите бизнес цели.
Дейвид Фридман е журналист. Работил е с различни бизнес издания, последно като сътрудник към авторитетното Inc Magazine, както и The Atlantic, Scientific American и The New York Times. Дейвид Фридман е автор на няколко интересни книги (основно на бизнес тематика, но не само) и блогър.
Ето как издателство "Изток-Запад" представя своята книга "Безупречният безпорядък: Cкpитaтa ползa от xaоca":
Идеята, че хаосът и неорганизираността могат да бъдат полезни не би изглеждала толкова контраинтуитивна, ако склонността към ред не бе заложена у всички нас. По-точно, хората са склонни да подценяват разходите по постигането на ред, да омаловажават възможността безпорядъка да не може винаги да бъде елиминиран и да не вярват, че хаосът може да бъде по-ефективен от реда: последният се е превърнал в цел сама по себе си. Тревогата, която събуждат разхвърляните домове и офиси или неорганизирани програми често се дължи не на факта, че безпорядъкът и хаосът са станали причина за реални проблеми, а на допускането, че би трябвало да има повече ред и организация.
Убеждението, че хаосът и безредието могат да бъдат съвсем безобидни или дори да носят ползи не би трябвало да изглежда странно. Почти всяко практическо проучване на възможността да подобрим живота си, работата или обществото предлага варианти за постигане на повече ред или на различен ред. Идеята за отсъствието на ред – и не просто на централизиран или йерархичен ред – рядко стига до ума ни. Време е да заемем една непредубедена позиция спрямо безпорядъка във всички аспекти на живота и институциите ни и да преценим кога той може да бъде приветстван – вместо да се отхвърля.